Очаква се до края на месеца Министерският съвет да разгледа Правилник за дейността на независимия строителен надзор, както и наредба за задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, която надзорникът трябва да има. Въвеждането на такъв участник в процеса на проектиране и строителство бе регламентирано с последните промени на Закона за териториално и селищно устройство, направени през миналата година. След регламентирането на дейността на независимия строителен надзор той ще бъде задължителен за всички видове строежи в страната с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на четири и повече етажа.
Целта на надзора е да се гарантира качеството и законността на строежите, е мнението на експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, разработили проектите. Според тях през последните години незаконното строителството в страната е станало основното строителство. След 1990 г. се получи това, че контрол върху дейностите по строителството и проектирането на практика няма. Това води не само до проблема с незаконното строителство, но в градежите се влагат и некачествени материали, допускат се отклонения от вече одобрени планове, а качеството на самите строежи е под всякаква критика. Целта на всички промени в ЗТСУ, които бяха направени през миналата година, е не само да се пребори с вече съществуващото незаконно строителство, но в бъдеще то да не бъде допускано.
Независим строителен надзор ще се осъществява за сметка на инвеститора, а ако той не е осигурил надзор над обекта, строителството може да бъде спряно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. За по-малките строежи не е необходим независим надзор, а контролът върху тях ще се осъществява от техническите служби към съответната община. Това на практика делегира на общинската администрация правата и задълженията на надзорник.
За да бъдат оправомощени лицата, желаещи да извършват независим строителен надзор, трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон, да разполагат със съответния екип от специалисти, да не са допускали нарушение по ЗТСУ, както и да имат финансовите възможности за гарантиране на имуществената застраховка, която е задължителна при осъществяване на дейността. Оправомощаването им да става след заседание на постоянна комисия (назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството), съставът на която да включва членове на Дирекцията за национален строителен контрол, Националния център по строителство и браншови организации в областта на проектирането и строителството. За последните обаче проектът за правилник предвижда да имат изградени структури на управление в повече от 75% от областните центрове в страната. Тапията за надзорна дейност се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството според ЗТСУ.
В проектоправилникът за независимия строителен надзор са фиксирани възнаграждения на упражняващите дейността - при проектиране не по-малко от 5% от стойността му, а за строителството - не по- малко от 3% от строителната себестойност на обекта. Един надзорник може да бъде упълномощен от инвеститора за извършването както и на двете дейности, така и само на една от тях. На практика неговата дейност се състои в превантивен контрол на всички участници в процеса на строителството, независимо от това дали са частни лица, общините или държавата. Той е посредникът между инвеститора и държавата, като част от правомощията му са да представлява собственика навсякъде, където изрично не е задължително неговото присъствие.
Целта на надзора е да се гарантира качеството и законността на строежите, е мнението на експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, разработили проектите. Според тях през последните години незаконното строителството в страната е станало основното строителство. След 1990 г. се получи това, че контрол върху дейностите по строителството и проектирането на практика няма. Това води не само до проблема с незаконното строителство, но в градежите се влагат и некачествени материали, допускат се отклонения от вече одобрени планове, а качеството на самите строежи е под всякаква критика. Целта на всички промени в ЗТСУ, които бяха направени през миналата година, е не само да се пребори с вече съществуващото незаконно строителство, но в бъдеще то да не бъде допускано.
Независим строителен надзор ще се осъществява за сметка на инвеститора, а ако той не е осигурил надзор над обекта, строителството може да бъде спряно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. За по-малките строежи не е необходим независим надзор, а контролът върху тях ще се осъществява от техническите служби към съответната община. Това на практика делегира на общинската администрация правата и задълженията на надзорник.
За да бъдат оправомощени лицата, желаещи да извършват независим строителен надзор, трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон, да разполагат със съответния екип от специалисти, да не са допускали нарушение по ЗТСУ, както и да имат финансовите възможности за гарантиране на имуществената застраховка, която е задължителна при осъществяване на дейността. Оправомощаването им да става след заседание на постоянна комисия (назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството), съставът на която да включва членове на Дирекцията за национален строителен контрол, Националния център по строителство и браншови организации в областта на проектирането и строителството. За последните обаче проектът за правилник предвижда да имат изградени структури на управление в повече от 75% от областните центрове в страната. Тапията за надзорна дейност се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството според ЗТСУ.
В проектоправилникът за независимия строителен надзор са фиксирани възнаграждения на упражняващите дейността - при проектиране не по-малко от 5% от стойността му, а за строителството - не по- малко от 3% от строителната себестойност на обекта. Един надзорник може да бъде упълномощен от инвеститора за извършването както и на двете дейности, така и само на една от тях. На практика неговата дейност се състои в превантивен контрол на всички участници в процеса на строителството, независимо от това дали са частни лица, общините или държавата. Той е посредникът между инвеститора и държавата, като част от правомощията му са да представлява собственика навсякъде, където изрично не е задължително неговото присъствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар